Панчо Владигеров

Начало / Къща-музей "Панчо Владигеров" в София ...

Къща-музей "Панчо Владигеров" в София

"От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение".
                                                                                                                        П. Владигеров


          Не случайно последната къща на композитора, сега превърната в музей, се намира на най-високото място на баира "Лозенец". Тук човек усеща Владигеровското....
        Тихият, стар, столичен квартал...Времето е сложило своя отпечатък. Наоколо - строежи, много нови лъскави постройки, но нещо от задушевността на стара София е останало. Хората се познават и сутрин рано се усмихват и поздравяват. Улиците са тесни, тихо и зелено е .. Някои от малките дворове са превърнати в кръчми с постоянни посетители. Минаваш покрай старата, обрасла с бръшлян водна кула. Малко по-надолу, до бул. "Вапцаров", е горичката. Къщата на сем. Владигерови естествено се вписва, но има и нещо особено. Не случайно композиторът я купува през 1951г.. Вероятно тя е напомняла за дома от детските му години - в Шумен, на “Пълнокладенчовата” улица, също на един етаж, с 10-стаи, с канделабри и големи огледала. Владигеров обича да се връща в творчеството си към някогашния Шумен. Вероятно и кв. "Лозенец" също е навявал спомени за задушевната, патриархална атмосфера на възрожденския град.
        Посреща те голяма порта с двете пилета от ковано желязо - ръчна изработка. Поръчвал ги е самият Владигеров. За образец му е служила емблемата на Съюза на българските композитори. Сякаш още от вратата Маестрото дава знак, че тук живее композитор и то не какъв да е, а славей. “Владигерче”, според разказите му, означава пиленце-песнопойче. Широките фасадни прозорци и откритото дворно пространство създават усещането за простор, светлина, приветливост. Старите съкварталци все още помнят Панчо и разказват най-различни смешни истории за него ,като не забравят да отбележат, че от големите прозорци на къщата му винаги е звучала силно музика. Тук всеки е бил добре дошъл, особено учениците му.…
      Случайно минала катеричка напомня, че в тази къща винаги е имало животно и създава усещане за природа, сред която Владигеров се е чувствал най-добре. Отдавнашни са няколкото бора в двора и дървената пейка с извити виенски ръкохватки. А пък зеленчуковият магазин на съседната пряка изглежда по същия начин, както и във фотографиите от личните архиви на Панчо. И табелата му е същата, но вече ръждясала и почерняла от времето. Сякаш, ей сега ще дойде Маестрото, ще натисне тромбата на мотопеда си, ще отвори портата, ще размени няколко думи със съседа, а кучето му нетърпеливо ще лае. След това ще влезе вътре и ще изпие кафето си на верандата в битов стил - на светло, за да използва последните слънчеви лъчи. Страшно е обичал светлината и тя струи от музиката му.
        Следобед е. Сутринта Владигеров обикновено сядал на пианото и работел до обяд. Запазен е работният кът на композитора – лупата, очилата, “Баба гума и Дядо молив - пиши-бриши”, както е казвал той. Наоколо са цели стени със фотографии, закачени от самия композитор. Кой ли не присъства - Караян, Бруно Влатер, Макс Райнхард ..Тук се усеща значимостта на композитора, придобива се ясна представа за височината, на която се издига  Владигеров, а задено със себе си и българската музика.. . На бюрото е и последният му опус.
        Удивително цялостно, симетрично, жизнелюбиво творчество, проникнато от народностен дух. До последния си ден композиторът е работил така както обикновено - всяка сутрин по 4-5 часа. И може би тази хигиена е създавала вътрешната му устойчивост, хармонията му, жизнелюбието му. Тази атмосфера, тук - на това място, присъства все още, защото нищо в биографията на композитора не е случайно. И то някак си остава и след него.... Има някаква система. Така, както композиторът е изисквал от себе си и от учениците си да изтриват с "Баба Гума " излишните и нелогични епизоди в композициите, така особената - Владигеровска логика и усещане се излъчва от всичко, до което той се е докосвал. Създавал е свят със свой стил и послания... И в тази къща не са влизали случайни посетители и не всеки е можел да бъде негов ученик. ...
         Днес това място продължава да се посещава от ценители. То не само среща хората с музиката. Често тук се събуждат спомени и естествено споделени мисли за Учителя и Човека. Това означава, че духът присъства. Сякаш самият Панчо ще отвори вратата и ще каже: " Ти какво, написа ли?"
А пък днес известен композитор - негов ученик споделя: "Има незаменими хора!"
Защото Панчо Владигеров е на най-високото място - на върха.
                                                                                                            Светлана Авдала